„Братя мои, братя мои!“: Оцелели си спомнят хаоса след атаките на ал-Маваси

Дейр ел-Балах, Газа – В събота сутринта Ваад Абу Захер стоеше на препълнена улица в ал-Маваси в южната част на Ивицата Газа, пробвайки се да откри магарешка количка, микробус или някакъв различен превоз, с цел да може да отиде на работа.

30-годишният публицист работи от медийна палатка в медицинския комплекс Nasser в Khan Younis и пътува на изток от палатков лагер в al-Mawasi. Тя живее там с родителите си и четиримата си братя, които са били разселени осем пъти, откогато Израел за първи път издаде заповед за евакуация скоро след началото на войната в Газа на 7 октомври.

Онази заран тя гледа по какъв начин татко й потегля за работа, а братята й отиват да вземат вода и да купят хранителни артикули. Беше към 10 сутринта, до момента в който тя стоеше в оживената част на лагера за разселени хора, с продавачи, пунктове за пълнене на вода и социална кухня, раздаваща храна на деца, които се бяха наредили да вземат безвъзмездни ястия.

„ Внезапно удари първата ракета, по-късно втората. Открих, че хвърча и се приземих на малко разстояние. Небето побеля от прахуляк. Третата ракета. Започнах да тичам и да викам: „ Братя мои, братя мои! “ – описа тя, задавяйки се, до момента в който говореше по WhatsApp.

„ Израел освен ни принуди да живеем в палатки, несъответствуващи за човешки живот, само че и ни преследва тук с бомби и ракети “, сподели тя.

„ Проверих тялото си, до момента в който бягах “

Ваад казва, че е почнала да бяга, търсейки братята си. „ Проверих тялото си, до момента в който тичах – „ Очите ми на мястото ли са? Главата ми добре ли е? Краката ми, ръцете ми, лицето ми? “, спомня си мисленето си тя.

„ Тичах в близост, заобиколена от трупове, кръв, [разпръснати] тенджери с [те] деца, които се бяха наредили в кухнята за храна, и галони вода “, сподели тя.

„ Видях хора да носят млад мъж със строшен крайник и различен млад мъж, който тичаше зад тях с ампутиран крайник, крещеше „ Намерих крайници му “, сподели тя безшумно, като на моменти плачеше, до момента в който си спомняше офанзива.

„ Видях бременна жена да лежи на земята, кървяща сред краката й, до ранено дете, чиято ръка я нямаше. “

Около нея хората бяха почнали да бягат към региона, който беше ударен, с цел да оказват помощ. Тя си спомня по какъв начин майките идват, крещят и търсят децата си. „ Всяка майка знае, че детето й ще бъде тук, тъй като там пълним вода, получаваме храна или зареждаме интернет карти “, сподели тя. „ Този ​​район е сърцето на живота в Mawasi Khan Younis. “

Сред хаоса Ваад откри братята си и изтича при тях, прегръщайки ги. Те бяха покрити с прахуляк, само че невредими.

Атаката на Израел в събота - в регион, избран за " безвредна зона " от израелските военни и където се крият хиляди разселени палестинци - умъртви минимум 90 души и рани 300 други, съгласно Министерството на здравеопазването на Газа. Израелски военни самолети удариха палатки и зона за филтрация на вода.

Ваад споделя, че може да е оживяла след офанзивата, само че е в потрес. „ Всеки път, когато си помисля за случилото се, експлодирам в сълзи. “

Ваад споделя, че към момента не може да повярва, че домовете им са били нападнати и споделя, че доста от лагера обмислят да се реалокират другаде. „ [Но] тук остава въпросът: „ Къде можем да отидем? “ “, попита тя.

„ Да оцелееш тук е въпрос на шанс “

Бади’ Дааур, на 36 години, живее със брачната половинка си и четирите си деца в ал-Маваси. „ Току-що бяхме завършили със закуската и се подготвяхме за деня “, спомня си той за сутринта на офанзивата на 13 юли.

Внезапно големи детонации удариха региона. „ Не разбрах какво става. Жена ми и аз крещяхме и крещяхме за децата си. Не можахме да забележим нищо през праха. “

„ Огнените стълбове бяха единствено на 50 метра (165 фута) “, спомня си той. „ Палатката ми беше унищожена и няколко близки палатки бяха подпалени. “

Badee’ си спомня по какъв начин е измъкнал най-малкото си дете от палатката и е тичал със брачната половинка си около други палатки, търсейки сигурност. „ Всички крещяха. Звуците от бомбардировките бяха ужасяващи. “

Когато дойдоха покрай ударен регион, Бади беше шокиран от това, което видя. „ Кръвта беше на всички места, части мъртви тела бяха на земята, деца, покрити с кръв “, спомня си той с спокоен глас.

„ Видях хора, които бяха заровени живи под пясъка заради интензивността на бомбардировките. Хората се събраха да ги извадят. Някои бяха живи, някои бяха убити или ранени. “

Той трескаво търсеше другите си три деца, които бяха на открито, когато се случиха офанзивите.

„ Видях доста майки и татковци да тичат и да крещят обезверено за изгубените си деца. Много от тях откриха децата си разрушени на части при нападението. Бяха на път да изгубят мозъка си “, добави той.

Той с облекчение откри, че останалите му деца са в сигурност, а по-късно, когато се успокои малко, Бади видя, че кракът му е леко засегнат и по тази причина се насочи към болничното заведение за лекуване.

Badee’ дойде в Nasser Medical Complex, втората по величина болница в Газа, която едвам се върна в употреба след наземни и въздушни набези от израелските военни, които я направиха неработеща.

„ Моят комшия в прилежащата палатка беше ранен в гърба, след което откри, че дребната му щерка е убита, а другата е ранена няколко пъти в гръбнака “, сподели той.

Badee’ се пробва да утеши и помогне на своя комшия.

„ Той седеше в палатката си, на два метра от мен, само че шрапнелът се прониза в неговата палатка, не в моята “, изясни той, до момента в който седеше в палатката на фамилията си, която беше съборена при офанзивите и в този момент е сложена още веднъж.

„ Да оцелееш тук е въпрос на шанс. Всеки от нас чака реда си в този продължаващ геноцид “, сподели Бади’.

„ Бомбардиране на палатки, в които хиляди разселени хора бяха натъпкани с няколко тежки ракети? Как Израел оправдава това деяние? “

Badee’ беше пристигнал в Хан Юнис от град Газа на север след израелски заповеди за евакуация, премествайки се няколко пъти, преди да се озове в ал-Маваси.

„ Израел твърдеше, че тази зона е безвредна, само че е била неведнъж атакувана “, сподели той. „ Зоните за сигурност в Газа са чиста неистина. Тук няма безвредно място. “

Атаките на ал-Маваси от 13 юли, при които Израел сподели, че са ориентирани против водача на Хамас Мохамед Дейф, бяха наказани от Организация на обединените нации и водачите в Близкия изток.

Атака против учебно заведение в Нусайрат

Един ден след офанзивите на ал-Маваси, израелските сили удариха ръководеното от Организация на обединените нации учебно заведение Абу Орейбан в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа. При офанзивата починаха минимум 17 души и бяха ранени към 80. Повечето от жертвите са дами и деца, заяви Палестинската гражданска отбрана.

Това беше петото учебно заведение, което Израел удари за осем дни.

„ Беше обяд “, описа Ум Мохамед ал-Хасанат, 54, която живее със фамилията си от осем души в две класни стаи с други фамилии.

„ Седяхме обикновено в близката класна стая. Имаше дами, които готвеха и взех решение да се отпусна малко. Изведнъж се удариха две ракети. Видяхме камъни да падат върху нас и да се разпръскват на всички места. “

Ал-Хасанат разказа фрагменти от ракети, разбиващи класната стая, в която се намираше, като хвана няколко души, които крещяха под руините.

„ Сцената беше ужасяваща. Децата бяха разчленени. Навсякъде имаше кръв. Развалините паднаха непосредствено върху палатките на разселените в средата на болничното заведение “, спомня си ал-Хасанат, изглеждайки уплашена, до момента в който седеше в двора пред ударената част от учебното заведение.

Ал-Хасанат получи леки пострадвания по главата и ръката си, само че братовчед й беше погубен, а синът и брачният партньор на братовчед й бяха съществено ранени.

„ Много сме изтощени. Бях разселена от север на юг, а на юг бяхме бомбардирани и разселени десетки пъти “, сподели тя.

„ Всеки ден има кръвопролитие, всеки ден има набелязани учебни заведения и палатки, а жертвите са разселени хора, деца и дами?

„ Къде можем да отидем? Кога светът ще предприеме дейности? “