„Братя мои, братя мои!“: Оцелели си спомнят хаоса след атаките на ал-Маваси
Дейр ел-Балах, Газа – В събота сутринта Ваад Абу Захер стоеше на претъпкана улица в ал-Маваси в южната част на Ивицата Газа, опитвайки се да намери магарешка количка, микробус или някакъв друг транспорт, за да може да отиде на работа.
30-годишният журналист работи от медийна палатка в медицинския комплекс Nasser в Khan Younis и пътува на изток от палатков лагер в al-Mawasi. Тя живее там с родителите си и четиримата си братя, които са били разселени осем пъти, откакто Израел за първи път издаде заповед за евакуация скоро след началото на войната в Газа на 7 октомври.
Онази сутрин тя гледа как баща й тръгва за работа, а братята й отиват да вземат вода и да купят хранителни стоки. Беше около 10 сутринта, докато тя стоеше в оживената част на лагера за разселени хора, с продавачи, пунктове за пълнене на вода и обществена кухня, раздаваща храна на деца, които се бяха наредили да вземат безплатни ястия.
„Внезапно удари първата ракета, след това втората. Открих, че летя и се приземих на кратко разстояние. Небето побеля от прах. Третата ракета. Започнах да бягам и да крещя: „Братя мои, братя мои!“ – разказа тя, задавяйки се, докато говореше по WhatsApp.
„Израел не само ни принуди да живеем в палатки, неподходящи за човешки живот, но и ни преследва тук с бомби и ракети“, каза тя.
„Проверих тялото си, докато бягах“
Ваад казва, че е започнала да бяга, търсейки братята си. „Проверих тялото си, докато тичах – „Очите ми на мястото ли са? Главата ми добре ли е? Краката ми, ръцете ми, лицето ми?“, спомня си мисленето си тя.
„Тичах наоколо, заобиколена от трупове, кръв, [разпръснати] тенджери с [те] деца, които се бяха наредили в кухнята за храна, и галони вода“, каза тя.
„Видях хора да носят млад мъж със счупен крак и друг млад мъж, който тичаше зад тях с ампутиран крак, крещеше „Намерих крака му“, каза тя тихо, като на моменти плачеше, докато си спомняше атака.
„Видях бременна жена да лежи на земята, кървяща между краката й, до ранено дете, чиято ръка я нямаше.“
Около нея хората бяха започнали да бягат към района, който беше ударен, за да помогнат. Тя си спомня как майките идват, крещят и търсят децата си. „Всяка майка знае, че детето й ще бъде тук, защото там пълним вода, получаваме храна или зареждаме интернет карти“, каза тя. „Този район е сърцето на живота в Mawasi Khan Younis.“
Сред хаоса Ваад намери братята си и изтича при тях, прегръщайки ги. Те бяха покрити с прах, но невредими.
Атаката на Израел в събота - в район, определен за "безопасна зона" от израелските военни и където се крият хиляди разселени палестинци - уби най-малко 90 души и рани 300 други, според Министерството на здравеопазването на Газа. Израелски военни самолети удариха палатки и зона за дестилация на вода.
Ваад казва, че може да е оцеляла след атаката, но е в шок. „Всеки път, когато си помисля за случилото се, избухвам в сълзи.“
Ваад казва, че все още не може да повярва, че домовете им са били нападнати и казва, че много от лагера обмислят да се преместят другаде. „[Но] тук остава въпросът: „Къде можем да отидем?““, попита тя.
„Да оцелееш тук е въпрос на късмет“
Бади’ Дааур, на 36 години, живее със съпругата си и четирите си деца в ал-Маваси. „Току-що бяхме приключили със закуската и се подготвяхме за деня“, спомня си той за сутринта на атаката на 13 юли.
Внезапно огромни експлозии удариха района. „Не разбрах какво става. Жена ми и аз крещяхме и крещяхме за децата си. Не можахме да видим нищо през праха.“
„Огнените стълбове бяха само на 50 метра (165 фута)“, спомня си той. „Палатката ми беше унищожена и няколко близки палатки бяха подпалени.“
Badee’ си спомня как е измъкнал най-малкото си дете от палатката и е тичал със съпругата си покрай други палатки, търсейки безопасност. „Всички крещяха. Звуците от бомбардировките бяха ужасяващи.“
Когато пристигнаха близо до ударен район, Бади беше шокиран от това, което видя. „Кръвта беше навсякъде, парчета мъртви тела бяха на земята, деца, покрити с кръв“, спомня си той с тих глас.
„Видях хора, които бяха заровени живи под пясъка поради интензивността на бомбардировките. Хората се събраха да ги извадят. Някои бяха живи, някои бяха убити или ранени.“
Той трескаво търсеше другите си три деца, които бяха навън, когато се случиха атаките.
„Видях много майки и бащи да тичат и да крещят отчаяно за изгубените си деца. Много от тях намериха децата си разбити на парчета при нападението. Бяха на път да загубят ума си“, добави той.
Той с облекчение установи, че останалите му деца са в безопасност, а след това, когато се успокои малко, Бади забеляза, че кракът му е леко наранен и затова се отправи към болницата за лечение.
Badee’ пристигна в Nasser Medical Complex, втората по големина болница в Газа, която едва се върна в експлоатация след наземни и въздушни нападения от израелските военни, които я направиха неработеща.
„Моят съсед в съседната палатка беше ранен в гърба, след което откри, че малката му дъщеря е убита, а другата е ранена няколко пъти в гръбнака“, каза той.
Badee’ се опитва да утеши и помогне на своя съсед.
„Той седеше в палатката си, на два метра от мен, но шрапнелът се прониза в неговата палатка, не в моята“, обясни той, докато седеше в палатката на семейството си, която беше съборена при атаките и сега е поставена отново.
„Да оцелееш тук е въпрос на късмет. Всеки от нас чака реда си в този продължаващ геноцид“, каза Бади’.
„Бомбардиране на палатки, в които хиляди разселени хора бяха натъпкани с няколко тежки ракети? Как Израел оправдава това действие?“
Badee’ беше дошъл в Хан Юнис от град Газа на север след израелски заповеди за евакуация, премествайки се няколко пъти, преди да се озове в ал-Маваси.
„Израел твърдеше, че тази зона е безопасна, но е била многократно атакувана“, каза той. „Зоните за безопасност в Газа са чиста лъжа. Тук няма безопасно място.“
Атаките на ал-Маваси от 13 юли, при които Израел каза, че са насочени срещу лидера на Хамас Мохамед Дейф, бяха осъдени от ООН и лидерите в Близкия изток.
Атака срещу училище в Нусайрат
Един ден след атаките на ал-Маваси, израелските сили удариха управляваното от ООН училище Абу Орейбан в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа. При атаката загинаха най-малко 17 души и бяха ранени около 80. Повечето от жертвите са жени и деца, съобщи Палестинската гражданска защита.
Това беше петото училище, което Израел удари за осем дни.
„Беше обяд“, разказа Ум Мохамед ал-Хасанат, 54, която живее със семейството си от осем души в две класни стаи с други семейства.
„Седяхме нормално в близката класна стая. Имаше жени, които готвеха и реших да се отпусна малко. Изведнъж се удариха две ракети. Видяхме камъни да падат върху нас и да се разпръскват навсякъде.“
Ал-Хасанат описа фрагменти от ракети, разбиващи класната стая, в която се намираше, като хвана няколко души, които крещяха под развалините.
„Сцената беше ужасяваща. Децата бяха разчленени. Навсякъде имаше кръв. Развалините паднаха директно върху палатките на разселените в средата на болницата“, спомня си ал-Хасанат, изглеждайки уплашена, докато седеше в двора пред ударената част от училището.
Ал-Хасанат получи леки наранявания по главата и ръката си, но братовчед й беше убит, а синът и съпругът на братовчед й бяха сериозно ранени.
„Много сме уморени. Бях разселена от север на юг, а на юг бяхме бомбардирани и разселени десетки пъти“, каза тя.
„Всеки ден има клане, всеки ден има набелязани училища и палатки, а жертвите са разселени хора, деца и жени?
„Къде можем да отидем? Кога светът ще предприеме действия?“
